Archive 2018

Ето как стигнахме до тук

стория
В началото на 1996, Делиан Делчев (Delian) започва опити на линукс (кернел 1.1.х) за компилиране на IRCNet-ска версия на IRCD за BSD базирани системи. Почти нищо не работи, но все пак първият сървър е на лице. Паралелно, Румен Свободников (Rumen) прави подобни опити за сървър и има сходни проблеми. Намесва се Милен Свободников (Milen), който изчиства част от сорса и успяват да свържат двата сървъра (т.е. софийски и варненски сървър). Малко след това се появява и бургаски сървър пуснат от Станислав Симеонов (Bullite) и неговия студент Христо (JackDeen). Така се слага началото на първата по рода си българска IRC мрежа.
Нерегламентираната промяна на софтуера от някои администратори довежда до „изгонването“ им и взимането през 1998-ма година на решение за унифициране на използваният софтуер. Избрани са ircd-hybrid и подходящят за тях hybserv services – „услуги“ за регистриране на канали и псевдоними, който са въведени между август 1998 и началото на 1999. Несъвместимостта на новият софтуер със старият довежда до отпадането на част от сървърите, които не са искали да направят промяната. С новият софтуер идват и нови сървъри, нови администратори и УниБГ става поле на множество дразги и лични конфликти. Децентрализираният характер на мрежата не позволява определена личност да ръководи всичко, по-скоро мрежата се разделя на полюси. Разделението довежда до сцепването на мрежата на две подмрежи през средата на септември 2000 година. Конкретните причини са разногласия между две групи администратори и разработчици.
През годините на използване на ircd-hybrid и hybserv, двата софтуера биват променени, понякога не толкова удачно, което довежда до прекалено отдалечаване на използваният софтуер от официалните версии. Последователното отказване на старите разработчици довежда до дългогодишен технически застой. Никой не иска да се заеме с модернизирането на мрежата поради сложността и количеството работа.
В началото на 2005-та година става ясно, че старият софтуер е неспособен да поеме натоварването от тогавашните почти 40 000 потребители. Евлоги Петров (ongeboren) прави внимателни и минимални промени по ircd-ratbox 2.1, които имат за цел въпреки непълната съвместимост на ircd-ratbox с много старият (от 1998-ма година) ircd-hybrid6.0 да позволят плавното му подменяне посредством няколко последователни етапа. Първият сървър (irc.spnet.net) е мигриран към ircd-ratbox през юни 2005-та година, което указва мигновено подобрение на мрежата, services вече могат да се използват и вечерно време. Въпреки очевидната полза от новият софтуер, въвеждането му среща остра съпротива сред администраторите с нулеви технически познания. След дълги месеци, през които сървърите на мрежата са десинхронизирани един от друг и последният ircd-hybrid е премахнат. Това става през март 2006-та година, когато потребителите надвишават 50 000. Оттогава УниБГ следва плътно официалните версии на ircd-ratbox, като се поддържа набор от допълнения (patchset), съдържащ специфичните и задължителни за УниБГ промени.
След модернизирането на сървърите, следва и редът на услугите (services), които също от 8 години не са подновявани. Това обаче е доста по-сложна задача и по нея се работи вече повече от една година, броено от началото на 2006-та година. Избрани са ratbox-services, които имат най-добра съвместимост с ircd-ratbox и имат много лесен и недвусмислен програмен код и са написани от професионален програмист, за разлика от hybserv, който е писан от начинаещ програмист. Започва сътрудничество между УниБГ разработчиците Евлоги Петров, Димитър Терзиев (Mitak), Александър Коцев (NoEx) и Lee Hardy, разработчика написъл ircd-ratbox и ratbox-services. Голяма част от УниБГ специфичните промени са приети в официалната версия.
В следващите няколко години УниБГ започва главоломно да върви на долу. На няколко пъти е компрометирана базата данни с потребители и техните пароли, спазването на някакви правила се превръща в мит, липсва почти всякаква администраторска поддръжка, а някога популярния IRC протокол вече отстъпва позиции пред по-модерни и опростени (user-friendly) методи за комуникация. Публична тайна е и че в началото на 2006-та година базата данни с потребителски пароли е открадната, а няколко месеца по-късно бива масово разпространена. Поради липса на e-mail верификация при наследените от Hybrid ерата псевдоними – това се превръща в най-големият катаклизъм някога усещан в УниБГ.
Няколко души, сред които Николай Абромов (minix, nabromov), Димитър Терзиев (Mitak) и Андрей Андреев (Narf) все пак се опитват все пак да направят нещо положително в УниБГ. Проекти реализирани от тях са IRC via SSL, услуги за спиране на масови flood и drone атаки, както и премахването на една от най-проблемните длъжности в историята на мрежата – операторите.
От някогашните 50 000 потребители обаче, бройката в края на 2009-та година вече е по-малко от 5 000. Множеството проблеми и конфликти в управлението на мрежата, в крайна сметка водят до нова страница в историята на УниБГ. В началото на Февуари 2010 мрежата претърпява вторият си голям „сплит“, в резултат се сформират 2 отделни мрежи – UniBG.org и UniBG.eu.